Дишай спокойно, дишай дълбоко. Това ще премине, всичко преминава. Конвулсивното тресене, което не ти дава мира от 24 часа ще спре, ти просто не спирай да дишаш. Дишай за приятелите, дишай за дърветата и за гълъбите дишай. Дишай зарад мен, защото ако те няма и аз ще се стопя.
“Спокойно, това е нормално, това е животът”. Така ми каза:” Животът е кошмар от алюзии и един ден се събуждаш, само за да разбереш, че те няма.”
Край на мечтите, край на желанията и импулсните, инфарктни погледи. Разби се младостта, но нещо остана… Некомпресирани желания и разхвърляни по стелажа думи. Всичко отмина в безпътицата на автостопа. Разбери една истина и я следвай, пък после… Valar Morghulis.
(via withansonmychest)
This image is available in digital edition on The File Arts :
www.thefilearts.com/art/edition/slicedhead
— Haruki Murakami (via rippedveins)
(Source: 13neighbors, via lajoiedespetiteschoses)
— Jon Krakauer, Into the Wild (via petrichour)
(Source: restless-sands, via lajoiedespetiteschoses)
(Source: norabeyer, via disappointedbgdreamer)
Sweet
(via redbloodonly)
(Source: brutalgeneration, via lajoiedespetiteschoses)
Колко чудно и безгранично великолепно е да обичаш. Когато има любов, самотата е просто упражнение, кратко припомняне.В любовта тя става приятна и полезна, извън нея тя е пагубна. Самотата е заличила що живот от тая планета. Ние сме единствените същества, които са със себеподобните си, а се чувстват сами, изолирани, нещастни. Намери си някой и го обичай, пък светът да върви по дяволите, защото краят е още далеч.
Bike, Oxford by Thorb3k on Flickr.
Every song is different. ‘Stop This Train’ was about a week of writing verses, and ‘Submarine...
