Amazed

По-проклет от Прометей

Аз живея на стълбичка от стълбището към твоето сърце и той минава покрай мен всеки ден с мазната си усмивка и се качва при теб. А аз съм завързан и мога само да гледам, да слушам. О, небеса аз съм по-проклет от Прометей! Защото този орел не кълве черния ми дроб, а моето сърце.

Да се върнеш

Да се върнеш,
за да заличиш
онуй, що
било е заличено
с времето
безмерно много
изгоряло е
в тялото ти
земно.

Да се върнеш,
за да поревнуваш
онуй що
палело е огън
с времето
безмерно бързо
изгоряло
в тялото ти
младо.

Аз ще танцувам с теб тази вечер

Любовта ни е забранена. Непоносимо дръзка и невъзможна, тя се отскубва от типичното и фриволното и се разстила в непознатите палати на сладострастието.
Стоейки тук до теб под дъжда на нашите желания, аз не искам да спирам да те целувам и моля боговете да са милостиви към нас, защото знам че когато двама се обичат тъй пламенно, че огънят край тях затихва, животите им често се разделят. Твърде често, твърде скоро. И дори така да бъде, дори да знам какво начертала ми е съдбата, дори да прочета в звездните пътеки бъдещето, аз пак ще те избирам. В този живот и свят и във всеки друг аз ще намирам пътя към твоя дом и винаги ще чувствам, че виждал съм те някъде, някога. Дали сънят омаял ме е, или наистина в очите ти съзрях най-дълбоките си страхове. Да бъда с някой вечно, за мен беше бреме и дори наказание и сега ме е страх, че тръгвам по път, непознат за моето сърце. Но по дяволите, всичко нека да гори и нека се разпада, аз ще танцувам с теб тази вечер.

Майска вечер

Каква прекрасна майска вечер. Излизам на терасата, а фонтанът на близо тихо шумоли. Първо усещам уханието, уханието на събуждащите се дървета покрай мен. Те дишат, и дишайки даряват най-съвършени аромати. Сядам и започвам да свиря и изпод пръстите ми се разстила нежна мелодия, тя звучи като… като нощ с Казанова - нежна и опияняваща. Каква вечер… свиря и изпод струните на китарата започват да излизат самодиви и нощни феи. Те започват да танцуват с чаши в ръце и цялата градина се изпълва със звучния им смях. Странни горски същества излизат из гората, привлечени от вечерния екстаз. Екстаз, пиршество от аромати и звуци, тази вечер прилича на древногръцки мит, на вечер от Декамерон, на ритуал, посветен на Дионис. Живеем тук и сега и не мислим за утре. То е толкова далече, далече колкото зората и ние не го искаме. Не и сега. Опиянен съм от магнетизма на този живот и не искам да вярвам в нищо друго, било то и истината. Ако това е лъжа, не искам да знам че е лъжа. Искам да танцувам, да свиря и да се смея и нека краят дойде, когато Той поиска.

пред-апокалиптично поколение

Превърнали сме се в едно пред-апокалиптично поколение, което не вярва в нищо и чиято надежда угасва с всеки изминал момент. Всеки наш дъх е дъх на отчаяние. Предусещаме, че краят наближава и цялото ни естество започва да драпа и да мисли как да го избегне, но осъзнавайки че няма изход, то вижда само един край-смъртта. Кое е по-зло? Да умреш или да умреш, докато си още жив. Да се загубиш в гората на нищото, в тази черна дупка на безверие. Нямаме вече морал и съвест за да се борим и да търсим доброто и красивото. Ние сме оцеляващите, които са обречени на провал. Какво да правим? Какво ни остава да правим, освен да обърнем очи към небето, да се хванем за ръце и да посрещнем края, готови. Готови, примирени и разбиращи. Защото дълбоко в сърцата си, ние знаем. Знаем, че сме виновни, знаем че се провалихме. Никой не е невинен. Тази земя, водата и небето - те свидетелстват срещу нас и казват:Виновни! Зли стопани! Алчни, горди и егоисти. Какво ни остава? Освен да плачем и да молим за милост. За още един изгрев.

Утре

Утре пътувам, утре живея.
Утре ще бъда този, който днеска не съм.

Ще се боря за нечие женско сърце…
и ще го спечеля!

Ще погубя злия дракон,
ще отсека главите му
Ще спечеля принцесата
И после ще бъда с нея

Утре!

От утре започва и днес
и в ръцете му са моите мечти.
Ще им дам имена,
  Ще ги хвърля в небето

 Те ще полетят. 
и ще го обсипят,
ще го завземат
и то ще бъде тяхно легло.

Мои деца,
 мои малки дечица,
 колко много ви обичам.
 
Вие сте добрата страна
 на моето хладно сърце
Вие я изпълвате и живеете
в най-дълбоките й дълбочини.
 
Аз желая, копнея…
 всичко що е нищо
и всичко що се движи.

Пътувам, понесен от вихъра на безметежността,
Облечен, в сянката на миналото,
изпълвам всеки малък ъгъл,
 всяко щастие, всеки смисъл.
 
Горя в цветовете на венециански факли
 и избирам кой да бъда тази вечер.

А утре…

утре ще бъда този, който днеска не съм.